Народно Читалище "Изгрев 1919 г."

гр. Долни Чифлик

група "АСПЕКТ"
aspect
"РАЙ"
"РАЙ"
Алегория - Штиль (кавър на Ария)
Алегория - Штиль (кавър на Ария)
ИЗГРЕВ 1919
ИЗГРЕВ 1919

 

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

за създаването на Долен чифлик – георги Трайков

Пази земите си, пази рода си,

пази кръвта си

песните пази

Пази дори под белите си власи

като куршуми своите сълзи,

които ти на нас си завещала.

                                 Ефтим Ефтимов

 

 

В древните времена по нашите места живеят хора, които ние можем да наречем наши прадеди – траки, славяни, прабългари. По долното течение на река Камчия, наричана от славяните Панука, а от прабългарите Панисос. Открити са, макар и незначителни, следи от които можем да съдим за живота и религията на техните жители. Намерени са различни глинени съдове, сечива, неоформени добре монети, гробници и други.

На юг от днешния град Георги Трайков на „Маринов връх”  /Марин тепе/ се намира българското селище Бостан, наречено по късно от турците Бостанкюю.

Не може да се установи как е създадено, но до 1915 г са запазени останки от църква, а местността и до сега се нарича „Черковище”. От това съдим, че селото е българско.

Главният паметник на жителите на селото е примитивното земеделие. Занимават се още със скотовъдство, лов и отглеждане на копринена буба. Лекуването става изключително с билки. За някаква просвета в селото не може да се говори, защото е отдалечено от културните центрове.

Селището просъществува дори и след нахлуването на турците от балканския полуостров през 1396 г

След пълното поробване на България, турския султан изпраща през 1410 г. Джемал Бей да засели част от заграбените земи. Той води със себе си своята свита и многобройни башибозушки орди, които се присъединяват по пътя му.

Джемай Бей тръгва на север, преминава през Айваджишкия проход на Стара планина /днес село Дюлино/ и спира пред река, която нарича Камчия. Тук той намира малко имение на българин кожухар, решава да спре и да се установи в това стопанство, което турците наричат Корк Чифлик. Те изсичат дърветата от Лъга /Лонгоза/ и построяват къщи и джамия която по-късно е изгорена.

Жителите на село Бостан заживяват мирно със своите нови съседи. Но по това време става и изселване на татари, черкези и други племена на юг, които по пътя си ограбват мирното население. Това не отминава и жителите на с.Бостан. В местността Батаджик, на 3 км от българското селище се заселват черкези и заселват ново село, наречено Дюлгер. Започват грабежи, убийства. Българите се принуждават да изпратят писмо до султана по пратеник, с молба за помощ. След дълго чакане на отговор в една есенна нощ черкезкото село било изгорено и населението му избито. Не може да се установи кой извършва това, но има две версии. първата, че турски войници от крепостта изпълняват нареждането на портата и второто, че местното турско население търпящо злодеянията на черкезите, унищожава селото. Но и след унищожаването на черкезите, животът на българите не става по-добър. Те са принудени да се изселят повечето на север. Някои заминават за Русия с риск за живота си, а други остават по околните села.

Както всички селото напуска и Михал Янов и се заселва в турския Кюрк Чифлик. Това става около 1797 г.По същото време беят премества добитъка си отвъд Камчия и основава ново село – Каркъ чифлик /Горен чифлик/, а досегашното село Кюрк чифлик нарича Ашакъ чифлик /Долен чи флик/.

Михал Янев построява своята къща в края на селото. Семейството му е принудено да работи на турците.

Но вече по други места на поробената ни родина се надига глас за свобода. Започва преселването на цели семейства от Габрово и други места на север.

Един от синовете на Михаал Янев – Бошко се оженва за Яна, която току що е пристигнала с родителите си от Габрово.

По-малкият брат – Параскев се свързва с четата на Димитър Калъкчията. Калъкчията е  роден в началото на ХIX век в село Турлак махле /село Загорци/ Новозагорска околия. Произхожда от бедно семейство. Отначало попада в четата на Бойчо Войвода, но по късно тя се разпада и Димитър образува нова чета, която достига до 80 души. Турците наричат новия хайдутин кара – Параскева /Хайдутинът/.

През една февруарска нощ на 1860 г при местността Синия вир на река Елешница, войводата разпуска четата. Край Параскева идва в Долен чифлик, в къщата на брат си, но бива издаден от съседа – кръчмар, по народност грък. турците обкръжават къщата на брат му, където се е намирал той и го залавят жив, като го раняват в крака при опит за бягство. Съден е в Русчук и обесен в Шумен през 1868 г.

За раята отново настъпват тежки години. турската империя води на много места войни, народът се раздвижва. От север на юг отново се придвижват черкези и други племена. В с.Долен чифлик пристигат 20 семейства черкези. Те се настаняват по българските къщи. Започват да живеят изключително с кражба на животни и обири. През седем месечният си престой тази сган не пощадява и турското население. През една декемврийска нощ на 1870 г турците и черкезите от селото се събират да решат по нататъшната съдба на местните българи. Черкезите дават предложение българите да се унищожат още същата нощ, а те да останат и техните домове. Повечето от турците се съгласяват, но най-стария и благороден Хаджи Юмер ги разколебава и българите са спасени от унищожение.

През м.март 1871 г. идва заповед черкезите да бъдат откарани на пристанище Варна Там биват натоварени на стара гемия и потопени в морето по нареждане на турската власт.

След няколко години започва да се говори за война между Турция и Царска Русия. След време това става действителност. Мобилизирани са и турци от Долен чифлик, които вземат участие в боевете при Стара Загора и Шипка. Някои от турците от селото заминават, а някои остават да живеят в мир с българите.

По време на руско-турската война през селото преминават само един взвод казаци.

След подписването на Сан-стефанския договор Южна България, наречена Източна Румелия остава под турска власт. Много българи преминават на север. Тук идват хора от Клисура, Казанлък, Котел и други градове. През 1885-86 г. идва Петър Стоев от Казанлък, първия учител в Долен чифлик. През 1889 г селяните построяват училище с две класни стаи и църква в двора на Тодор Станев Калайджиев. В училището се учи до четвърто отделение на славянски език. През 1980 г се изселва част от турското население. българите не проявяват интерес да купуват къщите им. Тогава идват нови заселници, македонци търговци.

Бедствията които засягат България не отминават и Долен чифлик. След 34 години свободен живот, през 1912 г  на Турция е обявена война, наречена балканска. От селото също има участници. След войната правителството не се интересува от образованието и  лечението на селището. През 1913 г те са нападнати от тифус, петнист тиф и др. опасни заразни болести.

През 1918 г идва нова война. Мобилизирани са много хора, реквизирани са животни. При тези несправедливости правителството не е далече от катастрофа. Войската напуща фронтовете гола и боса.

През 1920 г идва на власт земеделската партия, но за селяните не настъпват подобрения. В същата година в селото се създава кредитна кооперация.

Трудовата дружина за изсичане на дървета от Лонгоза  по късно прераства в завод ДДЗ „Тича”. Селото постепенно изменя облика си.

През 1927 г с помощта на трудовото стопанство се построява читалищна сграда, голяма за времето си.

подтиквани от несгодите, много селяни се включват в партизанския народоосвободителен отряд „Васил Левски”, който разгръща широка дейност във Варненски окръг. Този отряд е създаден в началото на 1942 г в пазвите на Камчийската долина. това е втората чета, наречена Камчийска, която устройва първия си лагер в местността Сърнена гора край село Господиново. На 8 май 1944 г в Коджа Балкан, м.Куза партизанската чета от ХВОЗ се обединяват в Приморски партизански отряд „Васил Левски”. провеждат се много акции, една от които е на 5 август. партизаните нападат трудовашките казарми при спирка „Ботево”.

От 1920 до 1944 г в Долен чифлик се развива експлоатация на населението от частни лихвари и кръчмари. През този период се изсичат много от околните гори.

Въпреки всичко, светлият ден на освобождението е дочакан на 8 …1944 г. съветските войски преминават българската граница и пристигат във Варна около 3 часа след обяд. Отворени са вратите на затворите. На свобода са пуснати политзатворниците.

На 9.09.1944 г властта преминава в ръцете на Отечествения фронт. В Долен чифлик кмета Медникаров е арестуван и на негово място поставен Черню Бозвелиев. През 1949 г е създадено трудово-кооперативното земеделско стопанство. През 1957 г след априлския пленум на партията става масовизация на земите. През 1960 г се обединяват всички трудови стопанства и Долен чифлик става център на 10 села. Новото предприятие е оглавено от Стоил Тодоров. След няколко години стопанството преминава в Аграрно-промишлен комплект.

През 1963 г се образува ново предприятие Трудово-производителна кооперация „колективен труд” с председател Георги Василев.

През 1945 г с.Долен чифлик се обявява за град Георги Трайков.

На 10.09.1976 г. започва строителството на Дом-паметник  "Г.Трайков”. Построява се нова детска градина. Благоустроява се центърът на града. През 1978 г нашият град е определен за център на селищна система със 17 села.

Изготвила:

Султанка Димитрова Желязкова

ученичка VII клас  /внучка на Желязко Великов/

 

 

 


Copyright © 2015. All Rights Reserved.